Добре дошли в света на геодезията!!


Фотограметрични методи ПДФ Печат Е-мейл

Фотограметрията (от гръцки: фотос - светлина; грама - чертеж; метрео - измерване) е научна дисциплина, занимаваща се с определяне формата, размерите, положението и други количествени и качествени характеристики на различни обекти от земната повърхност по тяхна фотоснимка.

Между обектите в местността и тяхното фотоизображение съществуват геометрични отношения, тъй като фотоснимката е централна проекция на заснетата земна повърхност. Въпреки това фотографските изображения не може да се използват директно за геодезически цели. Различната отдалеченост на заснетите обекти от проекционния център (за това може да се приеме центъра на обектива), определят и различен мащаб на обектите в заснетата повърхност. Потребността от планове и карти определя и основната задача на фотограметрията - превръщането на фотографските снимки в планове и карти, които да са ортогонална проекция на заснетата земна повърхност.

Чрез снимки на обекти се получават образни координати на характерни елементи от обекта. Така се създава собствена пространствена координатна система с оглед на някои физични закономерности. Една снимка е недостатъчна, необходими са поне 2 за създаване на стерео модел.

Земна фотограметрия – за възстановяване на сгради и фасади;

Космическа фотограметрия - използват се сателити и спътници;

Аерофотограметрия - заснемане на земната повърхност чрез самолет.

fotogrametriq

Приложение

Фотограметрията намира голямо приложение при съставяне на топографски планове и карти, за проектиране, изследване на деформации, динамично протичащи явления и дори за наблюдение на космически обекти. Фотограметрията работи с фотоснимки заснети от подходящо място на земната повърхност или от самолет. Използването на фотоснимки се прилага основно в две направления:

Дешифриране на фотоснимки или аерофотоснимки - върху заснетата земна повърхност на фотоснимката се нанасят от специалисти топографи граници, наименования и други особености на ситуацията върху обхождания терен.

Земна фотограметрия. Фотограметричните снимки при земна фотограметрия се заснимат от поне две фотостанции с земнофотограметрични снимачни инструменти. Най-използван е т. нар. фототеодолит, т.е. инструмент който има фотоапарат и теодолит за провеждане на ъглови измервания. Обработката на фотоснимките се извършва със стереоавтограф, един оптико-механичен апарат представляващ кобинация от оптичен стереокомпаратор и механичен картировъчен апарат с писец. При този метод на заснимане и обработка се получават празнини от 20 до 50%, поради невъзможност да се заснимат и обработят долините. Незаснетите места се обработват и допълват ръчно, например с мензулна снимка. Този метод е прилаган в средата на миналия век при картиране на планински местности в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина за изработването на топографска карта на България в мащаб 1:25000.

Обработка на стереопланиграф. Със самолет се заснимат поредица от фотоснимки на земната повърхност с предварително определена база на застъпване (обикновено от 30 до 65%) на всяка от тях. Използват се аерофотоснимки от нисколетящ (от 1 000 до 2 000 m) бавноходен самолет. Обработват се с апарати наричани стереопланиграфи. За целта от топографи се създава опорна мрежа, като се използват характерни, добре различими точки върху снимките (обикновено единични храстчета) чрез прилагане методите на геодезически засечки от съществуващата национална триангулачна мрежа. Когато терена не позволява директно определяне координати и височина на опорните точки чрез засечки, то се прокарват полигонови вериги, като за полигонови точки отново се избират характерни и еднозначно определими образи-точки. Това позволява в стереопланиграфа след абсолютно или геодезично ориентиране поне по три от опорните точки, да се получи стереообраз в три координати. Посредством система от оптични средства от оператор се управлява светеща марка върху стереообраза на релефа по две оси (координати) и се изписват, чрез движение на пишещ механизъм, хоризонтали за еднаква височина на земната повърхност и за наземната ситуация. По този метод се създават оригинали на карти и планове в труднодостъпни местности и такива, когато е необходим по-кратък цикъл на производство.

продължава>
 
Орторектификация ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

 

Орторектификацията представлява напасване на снимка върху ортогоналната проекция върху определена нивоповърхнина, т.е. необходима е допълнителна обработка на изображенията поради релефа и нестабилното положение на самолета спрямо нивоповърхнината (накланяне);

 

 
Топография ПДФ Печат Е-мейл

Топографията (на гръцки - топос - място и графия - пиша) е приложна наука, изучаваща и прилагаща методите за изображение на географските и геометричните елементи от земната повърхност.

В резултат на топографска дейност се изчертават топографски карти или планове с изобразяване на релефа чрез хоризонталите, ситуацията върху заснетата част и се изписват наименования на местности, населени места, реки, надморска височина на характерни височини.

Топографията е наука заимстваща, както методи от картографията за изучаване проблемите за картографиране, така и методите на геодезията по измерване и определяне на геометрични характеристики на обекта върху земната повърхност.

Изобразяване на релефа

Релефът на земната повърхност може да се изобразява по разнообразни начини – чрез коти, щрихи, цветни пояси, сенки, хоризонтали или комбинация от тези начини. За целите на проектирането най-често се използва методът чрез хоризонтали (изолинии).

Заложение d – проекция на линията на най-големия наклон върху хоризонталната равнина.

Ъгъл на наклона – вертикалният ъгъл между линията на най-големият наклон и заложението.

Методи на топографията

За картиране на части от земната повърхност се използватследните методи.

Ръчни методи за наземна снимка извършвани с оптични геодезични инструменти. Основните технически средства са кипрегел и теодолит-тахиметър. Технологията на заснемане и обработка на топографския оригинал е различна и в зависимост от методите има съответно два вида топографски снимки - мензулна и тахиметрична.

Фотограметричните методи използват методите на фотограметрията и апаратурата създадена за стереоскопично наблюдаване на заснети от земята снимки със застъпване (при точно измерена база), или аерофотоснимки от самолет или космическа техника. Благодарение на стереоефекта от фотоснимките, полученият триизмерен модел в стереопланиграфите (използвани в България) на земната повърхност, позволява с инструменталната светлинна марка да се обхожда терена с еднаква надморска височина т.е. симулира се хоризонтална равнина. Посредством механичните системи на стереопланиграфа, плъзгането по "терена" или позиционирането върху определена точка от фотоизображението резултатите се маркират като се изписват върху топографски оригинал в една равнина с две кординати. Машинно получения топографски оригинал подлежи на ръчна дообработка (изглаждане изписването на хоризонталите на земните форми) и контролна проверка на място.

Материалите от спътниковите космически снимки се използват за направата на малкомащабни предимно обзорни топографски карти за малко изучена земна повърхност. Те са база за проучвания и последваща аерофотоснимка или ръчна наземна топографска дейност. Посредством радар, сонар, лазерни и други далекомерни средства се прави и дистанционно електронно измерване, с което се създават т. нар. цифрови модели на релефа. Това са матрични модели с координати и геометрични характеристики, записани в цифрова форма и с възможност за обработка с ЕИМ. Те са особено полезни при проектиране на големи инфраструктурни обекти - пътища, електродалекопроводи, тръбопроводи.

Графични символи

 

При създаването на топографските карти, топографията използва графични символи за обозначаване на характерни елементи от наземната ситуация и изобразяване на релефа.

Хоризонтали – криви, непресичащи се, затворени линии, съединяващи точки с еднаква надморска височина. Получават се чрез пресичането с успоредни равнини през определено разстояние, наречено височина на сечението/10м;20м/. За по-голяма яснота се надписват различни коти и се добавят щрихи, показващи посоката на наклона. Всеки 5-ти хоризонтал /главен / се изобразява с по-дебела линия. Останалите хоризонтали се наричат основни. Има още спомагателни и полухоризонтали;

Със символи се означават насаждения, пасища, мочурища, храсти, гори, пътеки, пътища и др.

Скали, земни пирамиди или други подобни характерни земни форми се рисуват с тяхната видима форма.

С цифри и знак са маркирани котите на характерни възвишения.

С букви с различен шрифт и размер се изписват наименования на населени места, наименование на местности, реки и др.

 

продължава>
 
Заснемане на релефа ПДФ Печат Е-мейл

Преди създаването на план или карта се извършват геодезически дейности с цел заснимане на релефа. Първоначално се създава геодезическа основа, която представлява трайно стабилизирани точки, чийто координати са известни. Целта на тази основа е да се изобразят кадастрални планове и карти на населени места, за определяне на граници. Следва създаването на ДГМ (държавна геодезическа мрежа) – система от точки върху земната повърхност, чиито координати са определени с висока точност. Тези точки са разположени на няколко километра една от друга;

Чрез сгъстяване на ДГМ (държавна геодезическа мрежа) се образува ГММП (геодезическа мрежа с местно предназначение), като получените  точки са на по-малко разстояние, но по-неточно определени;

По този начин се създава РГО (работна геодезическа основа) – система от точки върху земната повърхност разположени на 100 до 200м.една  от друга. Заснема се всичко важно.

elektronen teodolit

продължава>
 
Посочен ъгъл ПДФ Печат Е-мейл

Посочен ъгъл е вид азимут, но в Декартова координатна система. Това е ъгълът заключен между положителната посока на абсцисата Х и дадена права.


 

 
Азимут ПДФ Печат Е-мейл

Азимут се нарича  ъгълът, заключен между посока север и дадена права. Може да се касае за астрономичен /свързан с астрономичния север/ или магнитен азимут /свързан с магнитния север, компас/.

 

продължава>
 
Геодезически координатни системи ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 2
Слаба статияОтлична статия 

Една от основните задачи на геодезията е да изобрази части от земната повърхност върху план/ карта. Съществуват няколко вида координатни системи:

Глобални КС:

1/ географски (астрономична, геодезическа)

2/ пространствена / декартова – правоъгълна

3/ международна земна КС.

Математическа КС е неприложима в геодезията, защото изисква неизменност на началната точка, което за Земята е невъзможно – тя има непостоянен масов център. Затова всички КС се прилагат към даден елипсоид с определен център.

I. Астрономичeска координатна система - описва положението на точка от земната повърхност , като всяка точка се записва с 3 координати:

- астрономическа ширина – ъгълът между плоскостта на екватора и посоката на силата на тежестта;

- астрономическа дължина – ъгълът между плоскостта на меридиана, прекаран през дадената точка и плоскостта на 0-вия меридиан (измерва се от запад на изток 0-360);

- надморска височина – отчита се по отвесната линия на геоида.

II.Геодезична координатна система - координатите се определят по референтния елипсоид по x,y,z

*отнася се към приетото приближение на земята – конкретен елипсоид

II.I. Пространствена декартова КС – с-ма, която X,Y,Z са взети от т.0(център на елипсоида)(х- лежи в равнината на екватора и минава през началния меридиан; y-в равнината на екватора на 90 източно от оста х; z- по направление на полярната ос;)

II.II. WGS84световна геодeзическа система, базирана върху приетия сега общо земен референтен елипсоид WGS 1984, с начало – в масовия център на Земята. За еднозначно определяне на една позиция в пространството са необходими в един и същ момент разстоянията до минимум 4 спътника. Следователно, положението на позицията ще бъде сечението на 4 сфери с центрове – съответните спътници и с радиуси – разстоянията от тях до определяемата позиция.


II.III. Правоъгълна координатна система – положението на коя да е точка от картата се определя по нейните правоъгълни координати Х и Y;

*абсцисна ос - направление север-юг, като за положителна посока се счита север; *ординатна ос - изток-запад, с положителна посока –изток.

II.IV. Проекционна координатна система – /Гаус-Крюгерова проекция/ – напречно-цилиндрична (около Земята се допира цилиндър, върху който се проектират всички точки от земната повърхност; оста Х съвпада с основния меридиан; оста Y- проекция на екватора;

останалите меридиани се получават като криви линии; изместване с 500 км на запад, за да се избегнат отрицателните координати)

* Проекция ИТМ – универсална напречна проекция на Меркатор; вариант на Гаусова проекция (мащаб на главния меридиан = 0,9996 вместо 1)

II.V. Конична конформна проекция – математичната основа на топографските карти, използувани за граждански цели. Тя е особено подходяща за страната ни, която е разположена предимно по протежение на паралелите и е с малка площ, тъй като е достатъчно само една образна координатна система, единна за цялата страна. Това съществено улеснява поддържането на единна информационна система, с цифрови данни за местността, за цялата територия на страната ни.

VII. Координатна система на територията на България:

КС 1950г. - 3-градусови или 6-градусови ивици; големи деформации; за карти в по-дребен мащаб;

-локална Софийска КС

-КС 1970- конична комфорна проекция; запазват се ъглите, такива, каквито са /засекретена, използва се от военните/

продължава>
 
Разграфка и номенклатура на планове и карти ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Системата за разделяне на картни листове се нарича разграфка, а системата за тяхното подреждане – номенклатура.

При приетата международна разграфка за М 1:1 000 000 З е разделена на 60 6-градусови ивици, ограничени от меридиани, и на 4-градусови пояси, ограничени с паралели. Ивиците съвпадат с Гаусовите КС, но номерацията им започва от 180-тия меридиан в посока изток. Поясите са означени с главни латински букви от Е към полюсите. България попада в КЛ К-34 и К-35.

Изхождайки от тази разграфка, се получават картните листове до М 1:100 000 включително – във всеки КЛ М 1: 1 000 000 се съдържат 4 КЛ с М 1:500 000, означени с А, Б, В и Г; 36 КЛ в М 1: 200 000, означени с римски цифри ( І, ІІ, ІІІ, IV и т.н.); 144 КЛ в М 1: 100 000, номерирани с арабски цифри.

ЗАБЕЛЕЖКА: В номенклатурата се посочва например К-35-45, а не К-35-Б-ХІ-45, т.е. пропуска се междинната номенклатура на по-дребния мащаб.

КЛ с М 1:100 000 от своя страна служат за разграфката на по-едрите мащаби до 1:10 000. Всеки такъв КЛ съдържа 4 КЛ с М 1: 50 000, означен с главни букви А,Б, В и Г; всеки КЛ с !!! М 1:50 000 – 4 КЛ С В 1:25 000, ОЗНАЧЕН С а, б, в и г; всеки КЛ с !!! М 1:25 000 съдържа 4 КЛ в М 1:10 000, номерирани с 1, 2, 3 и 4.

ЗАБЕЛЕЖКА: В номенклатурата се посочват всички маркери на по-дребния мащаб, т.е. например К-35-49-Б-г (за М 1:25 000) или К-35-49-Б-г-3 (за М 1: 10 000).

КЛ с М 1:100 000 служат и за разграфката на карти с М 1:5000. Всеки КЛ с М 1:100 000 съдържа 256 КЛ с М 1:5000, които се маркират с арабски числа от 1 до 256, които се поставят в скоби.

ЗАБЕЛЕЖКА: В номенклатурата се посочва например К-35-52-(18).

КЛ с М 1: 5000 служат за разграфка на КЛ с М 1:2000, като всеки КЛ в М 1: 5000 съдържа 9 КЛ в М 1: 2000, означени с а, б, в, г, д, е, ж, з и и. В номенклатурата се посочва например К-34-103-(204-д).

Плановете в мащаб, който е по-едър от 1:2000, не се обвързват с разграфката на КЛ в М 1: 1 000 000. При все това е целесъобразно да се оформят по линии на координатната мрежа.

Изключение – кадастрална карта в М 1:1000, която е производна на КЛ в М 1: 5000.

Мащаб

Номенклатура на последен КЛ

1:500 000

К-34-Г

1:200 000

К-34-ХХХVI

1:100 000

K-34-144

1:50 000

K-34-144-Г

1:25 000

К-34-Г-г

1:10 000

К-34-Г-г-4

1:5 000

К-34-144-(256)

1:2 000

К-34-ГГ-4-XXV

Земната повърхност се изобразява върху картни листове. За еднозначност, са разработени правила за съставяне и надписване по международната система за разграфяване и означаване на картни листове, известна като номенклатура на картите.

Координатите се означават върху рамката на плана (картата) и с координатни кръстове през еднакъв интервал, за М 1:500 до 1:10 000, кръстовете са през 10 cm – “дециметрова” мрежа.

продължава>
 
Топографски и тематични карти ПДФ Печат Е-мейл

 

Според съдържанието си картите могат да бъдат разделени на топографски и тематични. Строго погледнато всяка карта е тематична - поради невъзможността да се представят всички обекти от действителността едновременно, в дадена карта част от тях се елиминират за сметка на по-доброто представяне на други.

Топографски карти се наричат едромащабните (с М до 1:100 000) общогеографски карти. Те съдържат всички топографски особености на територията, без да разкриват пълния й потенциал (релеф, води, почви, растителност, полезни изкопаеми и пр.). Особено приложение има едромащабната топографска карта (ЕТК) в М 1:5 000, която обхваща територията на цялата страна.

мат широко приложение както в проектирането и строителството различни съоръжения, така и в много други сфери;

*отчитат наклона, релефа с достатъчна точност, за да послужи за нуждите на проекта;

*представляват умалено изображение на определен участък от физическата земна повърхност върху равнина;

*върху такъв вид карти се нанасят физичните особености на земната повърхност със специални символи;

*топографските карти се създават чрез прилагане на различни методи, средства и начини за обработка и заснемане. Според мащаба се разграничават:

1/ топографски план – едромащабна топографска снимка от 1 : 10 000 до 1 : 5 000 /обхваща всяка топографска особеност/;

2/ топографска карта – в среден мащаб – от 1:10 000 до 1:200 000

*използва се система от знаци, която е стандартизирана за обозначаване на обекти, които не могат да се изобразят без тази система /тя е еднозначна/;

*източниците на топографските карти биват графични и текстови – от тях се набавя необходимата информация. Тези източници съдържат 2 вида данни за местността:  1/ описателни /индексни характеристики, наименования, вид и др.; 2/графични / определени местности, форма, големина и др./.

Топографските планове и карти намират широко приложение в строителството и проектирането на инженерно – техническите съоръжения.

Тематични карти – опростена карта чрез така наречения метод на генерализация. Премахват се ненужните обекти и се набляга на определена тематика. Тематичните карти представят само обекти, отговарящи на определени изисквания и предвидени за специализирано ползване. Могат да бъдат от най-разнообразен тип – физико-географски (геоложки, хидроложки, ботанически и др.), социално-икономически (исторически, политико-административни и др.) и технически (военни, транспортни, навигационни и др.).

продължава>
 
Видове геодезически карти ПДФ Печат Е-мейл

По същество картата е абстракция на действителността, представляваща опростено обектите от нея. Основният процес на опростяване на картите се нарича генерализация. Нейните примитиви са точка, линия и полигон.

- според мащаба:

1/ едромащабни /до 1 : 1 000 000/;

2/ средномащабни /от 1 : 200 000 до 1 : 1 000 000/;

3/ дребномащабни.

- според съдържанието:

1/ топографски - представляват умалено изображение на определен участък от физическата земна повърхност върху равнина

2/ тематични – отразяват една тема (обект, явление или отрасъл) или съчетание от теми.

Пример: политически карти.

3/ ситуационни – изобразяват сгради, пътища, електрически стълбове и др.

- според предназначението - карти и планове отнасящи се до собственост - кадастрален план /КП/, регулационен план /РП/, кадастрална карта /КК/ и карта на възстановената собственост /КВС/.

Точност при определяне на дължини и площи от план/карта:

 

*поради разделителната способност на човешкото око (между 0,1?0,2мм) е невъзможно абсолютно точното изчертаване на карти. Затова всеки графичен модел на територията има определена точност. При цифровите модели практически този проблем е разрешен поради възможността за работа в М 1:1.

продължава>
 
Форма и размери на Земята ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия 

Земята, като планета има сложна и неправилна форма. В самото начало на човешкото развитие планетата била възприемана като равнина заобиколена с вода. Първи Питагор, а по-късно и Аристотел предлагат кълбовидната форма на Земята - наблюдавайки сянката на планетата върху Луната, както и приближаващите на хоризонта кораби /първоначално се виждали само мачтите,най-високите части, а след това и корабите в тяхната цялост/.

230г. пр.н.е. Ератостен /управител на Александрийската библиотека/ приема модела, че Земята е сфера, около която се движат Слънцето и Луната.

Научно доказателство - определяна на радиус на Земята

В деня на лятното слънцестоене слънчевите лъчи се отразявали във водата на дълбоките кладенци в Сиена, т.е. то е в зенита си. В Александрия, слънчевите лъчи сключват ъгъл τ. Разстоянието S между Александрия и Сиена е около 5000 стадия ( 1 стадий е разстоянието, което човек изминава на морския бряг за около 2 – времето, за което изгрява Слънцето), т.е. 1 стадий е приблизително 160 - 210 m. Ъгъл τ е определен като1/50 част от кръга, по изработен от Ератостен уред – скафис S=Rτrad. Обиколката на Земята L=3600τ0/S е определена на 43625 - 52375 km, т.е. R е 6943 – 8335 km. При 1 стадий = 160 mR е 6366 km.

В резултат на многобройни изследвания, учените стигат до извода, че Земята не е идеален елипсоид, а има по - друга форма, наречена от Листинг през 1873г. геоид (земеподобен). Под това понятие се разбира онази предполагаема форма, която би приела водната повърхност на океана, ако си представим, че през континентите са прокарани канали и океанската вода ги е изпълнила. В такъв случай водното ниво на океаните ще се понижи с около 150м., а на континентите ще се повиши с 50м. В практиката, когато Земята се представя в много дребен мащаб, тя се приема за кълбо, при по-едър - за ротационен елипсоид, а при специални проучвания - като геоид.

 

Площта на земната повърхност е приблизително 510 млн.км2 ,а обемът е изчислен на 1 083 204 км2.

*геоид – повърхност, която при моретата и океаните съвпада с техните средни несмутими нива, а под континентите продължава, така че навсякъде е перпендикулярна на посоката на силата на тежестта.
*ротационен елипсоид – по-проста форма. Земята може да се опише със слабо сплеснат ротационен елипсоид – получава се при въртенето на елипса по малката и ос.

От 1950 г., за територията на Р.България е приет елипсоида на Красовски, с обем на референтна сфера и R = 6371 km. А средният радиус на кривината на същия елипсоид за България е 6376,3 km.

продължава>
 
Основни понятия в геодезията ПДФ Печат Е-мейл

геоид – повърхност, която при моретата и океаните съвпада с техните средни несмутими нива, а под континентите продължава, така че навсякъде е перпендикулярна на посоката на силата на тежестта.
ротационен елипсоид – по-проста форма. Земята може да се опише със слабо  сплеснат ротационен елипсоид – получава се при въртенето на елипса по малката и ос.
фотограметрия – (от гръцки: фотос - светлина; грама - чертеж; метрео - измерване) е научна дисциплина, занимаваща се с определяне формата, размерите, положението и други количествени и качествени характеристики на различни обекти по тяхна фотоснимка;
картография – наука за създаване, изучаване и разработванена общогеографските и специалните карти.
план – умалено и подобно изображение на хоризонталната проекция на  ограничен участък от земната повърхност (или земните недра), при което не се взима под внимание кривината на Земята. Мащабът е един и същ във всяка точка от плана в сравнение с картата;
ситуационен план – върху, който се изобразяват само контурите (границите) на  обектите;
теренно-ситуационен (топографски) план – когато освен контурите е изобразен и релефа.
карта – умалено графично изображение на големи участъци от земната повърхност, при което се взема под внимание кривината на Земята.
профил – изображение на пресечната линия на земната повърхност (или други обекти по дадено направление) с вертикални равнини;
мащаб – подходящо намаление на линейните размери при съставяне на планове, карти и профили. Изразява се във вид на дроб: 1/М или 1:М, където М е мащабно число.
геодезическа основа - мрежа от трайно стабилизирани върху повърхността маркери с прецизно определени координати в хоризонтално и височинно положение. 
нивелация - съвкупноста от плоски измервания на местността в резултат на които се определят превишенията между различни точки от терена и се изчисляват техните височини,спрямо изходната повърхност.
хоризонтали – криви, непресичащи се, затворени линии, съединяващи точки с  еднаква надморска височина.
теодолит - съвременен геодезически инструмент за измерване на хоризонтални и  вертикални ъгли.
разграфка - системата за разделяне на картни листове.
номенклатура - системата за подреждане на картни листове в геодезията.
азимут – ъгъл, заключен между посока север и дадена права. Може да се касае  за астрономичен /свързан с астрономичния север/ или магнитен азимут /свързан с магнитния север, компас/.
посочен ъгъл – условно вариант на азимут в Декартова координатна система. Това е ъгъл заключен между положителната посока на абсцисата Х и дадена права.
цифров модел на територията – съвкупност от цифрови данни, подредени по  определени правила, връзки и критерии. Позволява автоматична обработка. 
меридианна конвергенция (сближаване) – ъгълът между географския север и  координатния север;
магнитна деклинация (отклонение)- ъгълът между географския север и магнитния север.
GPS /глобална позиционна система/ - спътникова навигационна система, позволяваща определянето на положение в реално време на или около повърхността на Земята с точност от порядъка на няколко метра.
орторектификация – напасване на снимка върху ортогоналната проекция върху определена нивоповърхнина.

 
Възникване на Геодезията ПДФ Печат Е-мейл

 

Заражда се в дълбока древност, като отговор на нуждите на хората, живели по бреговете на река Нил в древен Египет.Всяка година след прииждането на реката границите на отделните имоти се заличавали и се налагало отново да бъдат възстановявани.

 

По-късно геодезията се разширявала заедно с историческото развитие на човешкото общество.

продължава>
 
Геодезия ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 3
Слаба статияОтлична статия 

 

Геодезията е наука за измерването и изобразяването на части от физическата земна повърхност или на цялата Земя върху план или карта, както и определяне на геометричната форма на Земята, ниво на гравитационното поле и ориентацията на Земята в космоса (въртене на Земята).



Видове:
1/ равнинна (нисша) геодезия - занимава се с измерване и изобразяване на сравнително малки участъци от земната повърхност, при изобразяването, на които е възможно да се пренебрегне кривината на Земята;
2/ висша геодезия - е наука за определяне на фигурата и гравитационното поле на Земята, и планетите във функция на времето;
3/ космическа геодезия - определя земното положение на точки намиращи се на голямо разстояние една от друга;
4/ инженерна геодезия - изучава геодезическите работи свързани с проучването, проектирането, монтажа и строителството на инженерни съоражения;
5/ фотограметрия – (от гръцки: фотос - светлина; грама - чертеж; метрео - измерване) е научна дисциплина, занимаваща се с определяне формата, размерите, положението и други количествени и качествени характеристики на различни обекти по тяхна фотоснимка;
6/ картография – наука за създаване, изучаване и разработванена общогеографските и специалните карти.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>

Страница 2 от 2